Благодарение на Ковид-19 днес си зададохме въпрос, на който много хора ще отговорят с „Да“, а именно: „Загубихме ли вкус към живота? Защо? Можем ли да си го върнем? И как?“
Всички знаете, че един от симптомите на Ковид-19 е загуба на вкус и обоняние и това не е никак случайно нали? Времето, в което живеем всички вече е толкова сковано и безлично, че само вирус може да ни „спаси“. Превърнахме живота си в едно постоянно потребление на социални медии и суматоха и изгубихме способността си да вкусваме от живота с истинско удоволствие и благодарност.Само някой, който ги е загубил може след това да ги оцени.
Ароматът на сутрешното ни кафе, на любимият ни човек, вкусът на нашето мюсли и любим плод са все неща, които ни карат да се чувстваме добре. Изникват спомени и чувства. Да можем да усетим отново вкуса на пържени филии – любимата ни закуска от детството са все неща, които ни карат да се чувстваме щастливи. Но можете ли да си представите да не усещате нищо – нито вкус, нито мирис на всичките си любими неща около вас? Оказва се, че един от 20 души страда от увреждане на обонянието или вкуса– частично или напълно, което няма нищо общо с Ковид-19. Представете си за миг какво би означавало това за вас. Доказано е, че това води до депресивни състояния, тревожност и проблеми в отношенията. Замислете се сега чрез Ковид-19 на колко много хора се случи това. Дори всъщност дойде момент, в който за да знаем, че сме болни от Ковид-19 липсва вкус и обоняние.
Като че ли никои не се интересува колко е замърсен въздухът, който дишаме, колко е замърсена храната, която ядем или колко са мръсни мислите ни. Защото вече всичко сме приели за даденост, само че 2020 година ни срещна с вирус, който ни накара да се замислим, поне нас, а надяваме се и Вас…
В последно време никой не се замисля колко е привилегирован да може да усеща вкус, да се наслади на удоволствието да вкуси любимата си храна, любимата си напитка, а защо не и любимия си човек. Защото вече това не ни носи удоволствие, защото сме го приели за ежедневна даденост, само че не е. Защото забравихме да вкусваме с благодарност към живота.
Изгубихме сетивността си, изгубихме вкуса си към живота и това стана отдавна, но сега имаме време да си ги върнем – докато нямаме вкус и обоняние – вкъщи, сами. Истинските неща в живота са малките неща, като това да имаш вкус и това е клише, което днес трябва да си припомним. Вкуса на живота за всеки означава различно нещо, но когато го изгубим за всеки е едно и също – не усеща нищо, просто го няма. И много хора живеят така и преди Ковид-19. Някои пък болни си го връщат след 10-14 дни, други след месец или два, но истината е че всички имаме нужда да спрем за малко и да се насладим на вкуса от живота чрез любимата си храна или напитка, чрез любимия си човек. Как обаче да си върнем вкуса към живота за всеки е индивидуално, но това което е валидно за всички е чрез спокойствие, наслада от усещането и благодарност. Защото живота е вкусен и когато живеете с усещане за благодарност вие се учите да оценявате това, което имате. Щастието го има само на едно място и това място е вътре в нас.
Иска ми се да споделя този цитат с вас от А. Бракен: „Видимо, когато познаеш вкусът на най-лошото, просто лошото вече не изглежда толкова ужасно.“ И вируса ни показа колко е важен вкусът към живота. А сега ни остава да си го припомним.
ВСИЧКО ЗАПОЧВА С ТЕБ 