Колко от нас могат да кажат, че са истински щастливи? Тук и сега. Колко от нас щяха да бъдат щастливи, само ________.
Колко от нас знаят какво искат от живота? Колко от нас всъщност не подозират, че ако се случат, мечтите им ще ги разочароват? Колко от нас знаят къде е прагът, след който няма да “имаме нужда” от още и още постижения и придобивки, за да бъдем задоволени?
Не можем да пренебрегваме фактите – всеки от нас е изтъкан от гени, възпитание, живот; често shit happens, понякога shit hits the fan. Но до колкото имаме контрол и можем да положим усилия, кое наистина е важно за да водим щастлив живот – да се случи онова Х събитие или да се научим да бъдем щастливи тук и сега?
А животът се случва само сега. Цялото ни съществуване се свежда до този единствен момент. Защото вчера е илюзия, а утре може да няма.
ВСИЧКО, КОЕТО ИМАМЕ Е НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ. КОЛКОТО Е ТРУДНО ДА ГО ПРИЕМЕМ, ТОЛКОВА Е И ОСВОБОЖДАВАЩО.
Защото в момента, в който го приемем, фокусираме цялото си внимание в настоящия момент, така или иначе имаме само него.
И като с магия… С магията на усилията можем да култивираме нови навици, които да ни помогнат стъпка по стъпка да се научим да бъдем щастливи. Не е магическо и не се случва с вълшебна пръчка. Но си струва.
Осъзнатостта е неизменен приятел по пътя към по-балансиран живот. Водим твърде динамичен живот, винаги бързаме за някъде, винаги искаме още и се притесняваме да не изпуснем нещо #YOLO. Но дали наистина да бъдем винаги навсякъде ще ни направи по-щастливи? Често забравяме да се насладим на преживяването планирайки следващото, правейки снимки или неуспявайки да бъдем там ментално всъщност. Колко пъти не усетихме вкуса на храната, разсеяни от телевизора?
Как да култивираме осъзнатост? Така модерният мултитаскинг ни е накарал да се гордеем с разделянето на вниманието си на безкрай парченца, а фокусираното внимание върху само едно действие може да ни помогне не просто да го извършим в пъти по-ефективно, но и да успеем да му се насладим. Ще се върна на примера с храната пред телевизора – ако решим да се храним в тишина на масата, не само ще успеем да сдъвчем храната много по-бавно и спокойно, но по този начин ще й се насладим повече и ще бъде по-здравословно.
Осъзнатостта започва с наблюдаването на собствените ни мисли и емоции. Изследвайте себе си. От къде дойде това чувство на недоволство днес? От къде дойде гнева? Доброто настроение?
За мен пътят на осъзнатостта започна с йога и със задълбочаването в практиките и със сигурност промени живота ми. Оказва се, че не винаги нещата са такива, каквито мислим, че са.
Умението да се насладим на дадени дейности е функция на осъзнатостта и като всеки навик може да се възпита в нас. Въвеждането на ежедневен ритуал за “осъзнато наслаждаване” може да ни помогне по пътя към умението да сме щастливи. По примера с храната,
МОЖЕМ ДА ИЗЯДЕМ ДЕСЕРТА НА ДВЕ ХАПКИ, МОЖЕМ И СЪЗНАТЕЛНО ДА СЕ НАСЛАДИМ НА ВСЯКА МАЛКА ХАПКА.
Независимо чрез кое сетиво ще изберем да се насладим осъзнато, когато стане част от ежедневието ни, от нас, животът никога няма да бъде същия. Можем да бъдем щастливи тук и сега.
ВСИЧКО ЗАПОЧВА С ТЕБ 